Няколко типа хора.

Банално,но факт - хората идват и си отиват от животите ни.Някои са като снежинки,които преди секунди са паднали от небето и и вече се разтапят на повърхността на земята.Някои са листата на дървета,появяват се,без да имаш избор,стават част от света около теб, но с идването на есента повяхват и си отиват.И после пак.Някои хора са текила.С тях не си себе си,превъзмогваш се,ставаш друг човек, не си на ясно добре ли ти влияят или не.Но изпиваш поредния шот.Повечето хора са прашинките по масата.Не ги забелязваш,но са там.От време на време им обръщаш внимание,гледаш ги с възмущение,подминаваш ги,докато накрая не решиш да ги избършеш,премахваш ги с лека ръка,когато най-сетне ти омръзне да ги гледаш.Има едни редки случаи, в които хората са детелини.Ако имаш късмет,дори четирилистни.Търсим ги,гледаме за тях,припознаваме се,особено когато листенцето на друга трилистна е създала илюзия,че тази,точно тази детелина,която сме видели е четирилистна,но не е.Някои имат късмет веднъж открили тази четирилистна детелина да я пазят и имат в живота си завинаги.Други..има други,които прекарват целия си живот в търсене,без да успеят да я намерят никога.Най-тъжно,обаче е при онези, които са имали своята детелина и са я изхвърлили при останалия треволяк, без да осъзнават колко специална е тя.Има, обаче нещо специално в този случай,рано или късно човек осъзнава какво е загубил и прекарва живота си в тъгуване и блуждаещи мисли по своята загубена четирилистна детелина.

&THE MONSTERS

Предметите, които са ми били интересни последните ми години в училище ме предразположиха да рисувам малки завъртулчици на последните листи на тетрадките си, някак си по-лесно се съсредоточавах да слушам,когато ръката ми се движеше и създаваше нещо,за което не мисля. Пет години по-късно,все още предпочитам да рисувам,слушайки филм, разговор между хората в стаята,как някой говори на мен.На салфетки, на касови бележки, на хвърчащи листи, винаги отпуснатото ми,несъсредоточено в рисунките съзнание ме кара да рисувам малки,странни същества,които гледат с огромни очи и имат глуповати погледи. Нямам стари рисунки,защото всичко е било нарисувано и забутано някъде, после най-вероятно изхвърлено. Докато в главата ми не се зароди мисълта,че трябва да ги складирам някъде, да си направя фабрика за тях,общество, или по друг начин казано да се побъркам и да виждам чудовища навсякъде.В един от последните дни на 2014та година си направих страничка във фейсбук, в която да си ги складирам и да запозная повече хора с тях. Ето някои публикувани и непубликувани приятелчета.

петминутна рисунчица,казваща честит рожден ден на любим човек. Нямах повече време да я доизкусуря,ама те са си нефелни по природа.

отново петминутно същество, казващо благодаря на приятел.Благодаря,че вярваш в мен,благодаря,че те има,макар,че си далеч.

Понякога ще се повявяват без определена причина,колкото да кажат здрасти!!

По-често са на големи тълпи,делят си очите едни с други и се правят на страшни.

Отне им един ден след новата година, да изтрезнеят,че да се сетят да пожелаят Честита нова година..не,че са забравили.

....и такива ги има....

Понякога ги пускам да се разхождат навън.Обичат красивите залези, мисля по-често да им ги показвам.

Това са някои от тях, които са рисувани на компютър, скоро ще покажа и онези, нарисувани с моливчета и тънкописци. Благодаря за вниманието и подкрепата.

Always partial to the sun.

Гонейки слънцето,крачка по крачка за всяка една от следващите фотографии,успявахме да го настигнем, да го уловим с фотоапарата,и да се забавляваме в същото време.Говоря в множествено число, но заслугата за тези снимки изцяло преписвам на един от най-талантливите хора,които са намерили място в живота ми напоследък - Александър Абрашев.Чувствам се странно да правя нещо като ревю на собствените си снимки,защото няма как да се прехваля сама себе си, но мога да кажа много,мноого хубави думи за Александър,който е виновен за тях, аз само си стоях, той свърши цялата работа.От както знам за съществуването му като личност на този свят,което не е много отдавна,не съм спирала да се възхищавам на снимките,които прави,снимките, които съм гледала предимно в неговият Instagram профил,снимките,които ме накараха да погледна на нашата страна и природата в нея по един съвсем различен начин,искайки да тръгна по неговите стъпки и да посетя всяко едно място,което е запечатал на снимка.Ето защо приех да ме снима без да се замисля нито за секунда, защото бях сигурна,че въпреки без определена тема, въпреки без идея за определен проект,ще се получи нещо красиво.Снимките,които показвам са от втората ни среща за снимки, и втората ни среща изобщо.Без повече приказки.Защото снимките казват повече от думите.

Карма.

Бездомна и изхвърлена на боклука,заедно с братчето и сестричето си,Карма е била намерена от добри хора,които са и дали временен подслон,хранили са я със спринцовки,понеже е била само на ден или два,сляпа и безпомощна.Дойде в нашия дом преди десет дни. Толкова е игрива и жизнерадостна,бликаща от енергия,събуждаща в 5:30 сутринта,настоявайки за храна.Другарка на Чери,която още не може да я понася,съдейки по начина, по който я отбягва постоянно,надявам се скоро да свикне с мисълта,че ще трябва да дели територията си с друго животно. И все пак си мисля,че като порастне малко и започнат да излизат на разходчици заедно ще си станат приятелки. Мисля също,че любимото ми нещо сутрин е двете очарователни същества да ме събуждат и всеки ден да ми започва със занимавки с тях!

любопитна.
бърза.
все още пикаеща навсякъде.
с шест пръста на едното задно краче.
лакома, мнооого лакома.
упорита.
С птица,с разперени криле отпред.
Дойде в къщи и се почувства като у дома си.И пасна на всичко,сякаш винаги е била тук,сякаш е била родена,за да дойде тук, при нас.Удря си главата постоянно и навсякъде.В стената, в шкафовете, в компютъра ми,в крака на масата.Навсякъде,където е възможно.Расте бързо,предимно на дължина.И има ужасен дъх!И въпреки него нямам нищо против сутрин да ме близне по нослето.

Когато не спи и не яде,прави това^.Играе си постоянно,опитва се да хапе,върти се наляво надясно,не те оставя на мира,дори упорито да не й обръщаш внимание.Тя си го търси и то постоянно,досадницата малка.
Карма си няма порода.Няма родословие,никога няма да иде на изложба, няма да й намеря мъж като нея, от когото да има бебета и да ги продам.Карма е щастие.Безпородно щастие, което в момента се опитва да ми изгризе кабела на мишката,гледайки ме с почуда,като й се скарам.

Познавам Карма от десет дни, тя мен също.Надявам се това да е началото на едно дългогодишно приятелство и съжителство със съществото,което расте пред очите ми,животното прави дома истински дом,внася комфорт и живот и аз се чувствам истинска късметлийка,че от скоро живецът и комфортът в дома ми са умножени по две!

Мара си търси дом.

Скрита от погледите на случайните минувачи,в партера на блок в центъра на София е била изоставена Мара,неспособна да се движи,без храна и вода,без да ходи до тоалетната,защото както се разбира тя има хигиенни навици,които не остават назачитани от нейна страна,дори в ситуация като тази,в която се е намирала.И все пак тя има късмет. Била е намерена от човек,който не може да я подмине току така,човек със съвест и голямо сърце.Когато е била открита,Мара не е успявала да си движи задните крака,въпреки големите усилия,които е полагала,от което следва,че не се е изкачила сама на партера на входа, била е изоставена там. Човекът,който я е намерил води Мара в клиника,където правят снимки на видимо засегнатите зони на тялото на злочестото животно.Установява се,че има разкъсани връзки на коляното,както и че кракът й е изваден от тазобедрената става.С помощ от тук и там се стига да операции.Аз лично,както и доста други хора,отправяме искрени благодарности към докторите от "Добро Хрумване",които бяха така отзивчиви да обърнат внимание на кучето,да дадат съветите си, да помогнат с каквото могат..и най-важното - да извършат операциите.Минали са около две седмици,грубо,откакто Мара беше оперирана.Все още се намира в клиниката,възстановява се очудващо бързо.Тя е жизнено,красиво,любвоебилно същество,минало през страшно много изпитания. Оцеля. И това е най-важното. Докторите казват,че ударите,нанесени на Мара са далеч по-силни,от ударите,които човек може да нанесе.Освен,ако не управлява желязна машина,която може се движи със голяма цифра километри в час.Мислят,че Мара е блъсната от кола,в близост до блока,в който е намерена и просто е била изоставена там.От човека,който я е наранил.От човека,който й е причинил болки,заради които тя не е можела да се движи.Лежала,никой не знае колко на партера в блока,никой не знае колко хора са я подминали със съжаление в погледа,докато един определен Човек,минавайки покрай нея не е могъл да си затвори очите.

Днес видях Мара за първи път.Излизайки на дворчето на клиниката тя изглеждаше толкова жизнерадостна, щастлива,че вижда човекът,който се грижи за нея и я е спасил от ужасът,в който е попаднала.Тя не спира да върти опашката си. Хапва си бисквитки кокалчета,сякаш са най-големия деликатес,директно от ръката ми, облизвайки я с такава сладост..Ставам,тя върви след мен, милвам я,тя се нагажда,сядам,тя ляга в краката ми и стои мирна.Не ходи до тоалетната,освен ако не е стъпала на трева,не се изхожда на плочките,камо ли вкъщи.Вижда други кучета,лайва закачливо към тях и върти опашка.Играе й се.Никой не е очаквал да се възстанови толкова бързо.Сяда.До преди седмица не е можела.Поглежда те с красивите си кафеви очи,сливащи се с цвета на козината й и виждаш в тях надежда.Сякаш се усмихва.

Мара е герой.Когато докторите са я докосвали/натискали по болното място, тя е треперила от болка,виела е,но не се е обърнала да захапе,да се защити от ръката,причиняваща й болка.Сякаш е осъзнавала,че това е ръка,която е искала да й помогне.На Мара й предстои да бъде кастрирана 3 дни преди да бъде изписана от клиниката.Има подслон за около седмица след това.Тя няма да бъде изоставена на произвола на съдбата,твърде специална е за тази участ.Тя не се предаде по време на тежките(наистина Тежките) операции.Ние няма да се откажем от мисията да й намерим дом.Стопани.Мара е на около 5 години,поне според докторите. Няма си порода.Няма си сертификат за родословие,още по-малко.Но е добра.Харесва й да е сред хора,радва се на малки деца,обича компанията на други кучета,върви на каишка.По всичко личи,че Мара е била домашно куче,но е била захвърлена.Отвори ли се врата на кола, тя скача вътре,сякаш е готова да я подкара сама, обича да се вози. Наднича любопитно през прозореца.Но опашката...тя я издава.Издава я колко е щастлива навън, в градинките,сред хората, колко се радва да види друго животно,колко се радва на бисквитка, колко доверчива е към всички.

Мара има нужда от дом.Има нужда от любящ стопанин,който да я милва под брадичката(днес установих,че много обича!),който да я разхожда, да я запознава с други кучета, да й дава бисквитки-кокалчета... да се грижи за нея. Може би очаквате,че Мара е страхливо,плахо куче,след онова,което е изживала.От онези мили,наплашени кученца,които се скитат по улицата с подвита опашка, които ги е страх да ти се доближат до ръката,дори когато им подаваш храна.Те също за жертви.Но те са жертви на човешката умишлена жестокост,не на грешката на някой почти фатално невнимателен шофьор.Мара не се страхува от хората.Приветсвта ги към себе си,сякаш обича всички,сякаш открива дом в самия човек.Днес се запознах с нея.И се влюбих. Когато те види,тя ще види дом,ще види грижа.Ще разбере,че ти си нейният човек.Не я интересува кой си.Стига да я обичаш.А ти ще я заобичаш,щом я видиш. Ако решиш,че Мара е твоята приятелка,спътница,домашен любимец,обади ни се. Ние ще ти подарим верен до гроб приятел,който ще те обича,без значение какъв си,колко пари изкарваш на месец,с какво се занимаваш,каква музика слишаш,колко си шумен,как изглеждаш.Ако имаш нужда от някой,който да те обича с цялото си сърце,свържи се с нас.Ще получиш най-ценния дар.Ще получиш приятел. За контакти: Ивайло Кючуков и Пепа Лалич


Ето още няколко снимки от посещението ми при Мара:

Правило:be kind.

Израстнала съм в провинцията на България,от 4години живея в София. Първото нещо,което ми направи впечатление,след като заживят тук е вглъбеността на хората по улиците и това колко груби са един към друг, връждебно настроени към заобикалящата ги реалност, борейки се да стигнат на работа на време, вкарвайки ти едно рамо на тесния тротоар,при изпреварване или разминаване,без да последва така лесното за изричане "извинявай". Отначало не можех да го приема, чудех се защо е така,но прекараното време тук ми обясни доста. Хората бързат.И се заразяват взаимно с лошото си настроение. Хипотетичен пример: Излизаш от вкъщи сутринта,бързаш да стигнеш за работа. По пътя до спирката на пешеходната пътека, някой бързащ, изнервен,закъсняващ за работа шофьор едва не те помита.В автобуса грубият шофьор ти се кара защо нямаш точни стотинки за билетче.Двама-трима пътници те вкарват в своеобразен мошпит,за да стигнат до свободното място,или до изхода, или..просто така,защото някой друг ги е блъснал,и те да не останат по назад. Слизайки от автобуса си толкова изнервен, че всичко ти е криво, загледан си в краката си докато вървиш и буташ някой, но вече толкова си изпушил,че не намираш смисъл да му кажеш "извинявай". И така. Заразно е, това е един кръговрат, настроение,състояние,предаващо се от човек на човек. Съвет - не обръщайте внимание.Трудно е, почти невъзможно,особено ако се получи верига от събития,които изкарват човек извън нерви.Вярно е,че когато сърдитата продавачка в магазина се сопне или тръшне рестото е по-лесно да си го вземете намусени и да излезете от магазина, неразбиращи защо е било това.И аз съм го правила.Но се замислих за въпросната верига от хора,предаващи негативизма си на останалите, и предположих,че всички онези ядосаните и сърдитите са такива,защото някой се е държал грубо с тях. За това реших,че аз ще заразявам с обратното. Усмивка,Благодаря,Приятен ден. Как сте? Много сте любезна.Лека работа. Лесно е, и оправя настроението на хората. За финал една истина и съвет едновременно:

Събуждам се
със зима на лицето
тишина зад прозорците
бури под очите.
Море в кафето,
планини в косите.
Появява се лека усмивка,
залез.
И тогава започва денят.
Лято по пръстите ми,
Морета в очите.
В ушите
разбиват се вълните им,
споделяйки ми истини.
И тогава чувам
и разбирам.
Тишина.