Мара си търси дом.

Скрита от погледите на случайните минувачи,в партера на блок в центъра на София е била изоставена Мара,неспособна да се движи,без храна и вода,без да ходи до тоалетната,защото както се разбира тя има хигиенни навици,които не остават назачитани от нейна страна,дори в ситуация като тази,в която се е намирала.И все пак тя има късмет. Била е намерена от човек,който не може да я подмине току така,човек със съвест и голямо сърце.Когато е била открита,Мара не е успявала да си движи задните крака,въпреки големите усилия,които е полагала,от което следва,че не се е изкачила сама на партера на входа, била е изоставена там. Човекът,който я е намерил води Мара в клиника,където правят снимки на видимо засегнатите зони на тялото на злочестото животно.Установява се,че има разкъсани връзки на коляното,както и че кракът й е изваден от тазобедрената става.С помощ от тук и там се стига да операции.Аз лично,както и доста други хора,отправяме искрени благодарности към докторите от "Добро Хрумване",които бяха така отзивчиви да обърнат внимание на кучето,да дадат съветите си, да помогнат с каквото могат..и най-важното - да извършат операциите.Минали са около две седмици,грубо,откакто Мара беше оперирана.Все още се намира в клиниката,възстановява се очудващо бързо.Тя е жизнено,красиво,любвоебилно същество,минало през страшно много изпитания. Оцеля. И това е най-важното. Докторите казват,че ударите,нанесени на Мара са далеч по-силни,от ударите,които човек може да нанесе.Освен,ако не управлява желязна машина,която може се движи със голяма цифра километри в час.Мислят,че Мара е блъсната от кола,в близост до блока,в който е намерена и просто е била изоставена там.От човека,който я е наранил.От човека,който й е причинил болки,заради които тя не е можела да се движи.Лежала,никой не знае колко на партера в блока,никой не знае колко хора са я подминали със съжаление в погледа,докато един определен Човек,минавайки покрай нея не е могъл да си затвори очите.

Днес видях Мара за първи път.Излизайки на дворчето на клиниката тя изглеждаше толкова жизнерадостна, щастлива,че вижда човекът,който се грижи за нея и я е спасил от ужасът,в който е попаднала.Тя не спира да върти опашката си. Хапва си бисквитки кокалчета,сякаш са най-големия деликатес,директно от ръката ми, облизвайки я с такава сладост..Ставам,тя върви след мен, милвам я,тя се нагажда,сядам,тя ляга в краката ми и стои мирна.Не ходи до тоалетната,освен ако не е стъпала на трева,не се изхожда на плочките,камо ли вкъщи.Вижда други кучета,лайва закачливо към тях и върти опашка.Играе й се.Никой не е очаквал да се възстанови толкова бързо.Сяда.До преди седмица не е можела.Поглежда те с красивите си кафеви очи,сливащи се с цвета на козината й и виждаш в тях надежда.Сякаш се усмихва.

Мара е герой.Когато докторите са я докосвали/натискали по болното място, тя е треперила от болка,виела е,но не се е обърнала да захапе,да се защити от ръката,причиняваща й болка.Сякаш е осъзнавала,че това е ръка,която е искала да й помогне.На Мара й предстои да бъде кастрирана 3 дни преди да бъде изписана от клиниката.Има подслон за около седмица след това.Тя няма да бъде изоставена на произвола на съдбата,твърде специална е за тази участ.Тя не се предаде по време на тежките(наистина Тежките) операции.Ние няма да се откажем от мисията да й намерим дом.Стопани.Мара е на около 5 години,поне според докторите. Няма си порода.Няма си сертификат за родословие,още по-малко.Но е добра.Харесва й да е сред хора,радва се на малки деца,обича компанията на други кучета,върви на каишка.По всичко личи,че Мара е била домашно куче,но е била захвърлена.Отвори ли се врата на кола, тя скача вътре,сякаш е готова да я подкара сама, обича да се вози. Наднича любопитно през прозореца.Но опашката...тя я издава.Издава я колко е щастлива навън, в градинките,сред хората, колко се радва да види друго животно,колко се радва на бисквитка, колко доверчива е към всички.

Мара има нужда от дом.Има нужда от любящ стопанин,който да я милва под брадичката(днес установих,че много обича!),който да я разхожда, да я запознава с други кучета, да й дава бисквитки-кокалчета... да се грижи за нея. Може би очаквате,че Мара е страхливо,плахо куче,след онова,което е изживала.От онези мили,наплашени кученца,които се скитат по улицата с подвита опашка, които ги е страх да ти се доближат до ръката,дори когато им подаваш храна.Те също за жертви.Но те са жертви на човешката умишлена жестокост,не на грешката на някой почти фатално невнимателен шофьор.Мара не се страхува от хората.Приветсвта ги към себе си,сякаш обича всички,сякаш открива дом в самия човек.Днес се запознах с нея.И се влюбих. Когато те види,тя ще види дом,ще види грижа.Ще разбере,че ти си нейният човек.Не я интересува кой си.Стига да я обичаш.А ти ще я заобичаш,щом я видиш. Ако решиш,че Мара е твоята приятелка,спътница,домашен любимец,обади ни се. Ние ще ти подарим верен до гроб приятел,който ще те обича,без значение какъв си,колко пари изкарваш на месец,с какво се занимаваш,каква музика слишаш,колко си шумен,как изглеждаш.Ако имаш нужда от някой,който да те обича с цялото си сърце,свържи се с нас.Ще получиш най-ценния дар.Ще получиш приятел. За контакти: Ивайло Кючуков и Пепа Лалич


Ето още няколко снимки от посещението ми при Мара:

Правило:be kind.

Израстнала съм в провинцията на България,от 4години живея в София. Първото нещо,което ми направи впечатление,след като заживят тук е вглъбеността на хората по улиците и това колко груби са един към друг, връждебно настроени към заобикалящата ги реалност, борейки се да стигнат на работа на време, вкарвайки ти едно рамо на тесния тротоар,при изпреварване или разминаване,без да последва така лесното за изричане "извинявай". Отначало не можех да го приема, чудех се защо е така,но прекараното време тук ми обясни доста. Хората бързат.И се заразяват взаимно с лошото си настроение. Хипотетичен пример: Излизаш от вкъщи сутринта,бързаш да стигнеш за работа. По пътя до спирката на пешеходната пътека, някой бързащ, изнервен,закъсняващ за работа шофьор едва не те помита.В автобуса грубият шофьор ти се кара защо нямаш точни стотинки за билетче.Двама-трима пътници те вкарват в своеобразен мошпит,за да стигнат до свободното място,или до изхода, или..просто така,защото някой друг ги е блъснал,и те да не останат по назад. Слизайки от автобуса си толкова изнервен, че всичко ти е криво, загледан си в краката си докато вървиш и буташ някой, но вече толкова си изпушил,че не намираш смисъл да му кажеш "извинявай". И така. Заразно е, това е един кръговрат, настроение,състояние,предаващо се от човек на човек. Съвет - не обръщайте внимание.Трудно е, почти невъзможно,особено ако се получи верига от събития,които изкарват човек извън нерви.Вярно е,че когато сърдитата продавачка в магазина се сопне или тръшне рестото е по-лесно да си го вземете намусени и да излезете от магазина, неразбиращи защо е било това.И аз съм го правила.Но се замислих за въпросната верига от хора,предаващи негативизма си на останалите, и предположих,че всички онези ядосаните и сърдитите са такива,защото някой се е държал грубо с тях. За това реших,че аз ще заразявам с обратното. Усмивка,Благодаря,Приятен ден. Как сте? Много сте любезна.Лека работа. Лесно е, и оправя настроението на хората. За финал една истина и съвет едновременно: