Правило:be kind.

Израстнала съм в провинцията на България,от 4години живея в София. Първото нещо,което ми направи впечатление,след като заживят тук е вглъбеността на хората по улиците и това колко груби са един към друг, връждебно настроени към заобикалящата ги реалност, борейки се да стигнат на работа на време, вкарвайки ти едно рамо на тесния тротоар,при изпреварване или разминаване,без да последва така лесното за изричане "извинявай". Отначало не можех да го приема, чудех се защо е така,но прекараното време тук ми обясни доста. Хората бързат.И се заразяват взаимно с лошото си настроение. Хипотетичен пример: Излизаш от вкъщи сутринта,бързаш да стигнеш за работа. По пътя до спирката на пешеходната пътека, някой бързащ, изнервен,закъсняващ за работа шофьор едва не те помита.В автобуса грубият шофьор ти се кара защо нямаш точни стотинки за билетче.Двама-трима пътници те вкарват в своеобразен мошпит,за да стигнат до свободното място,или до изхода, или..просто така,защото някой друг ги е блъснал,и те да не останат по назад. Слизайки от автобуса си толкова изнервен, че всичко ти е криво, загледан си в краката си докато вървиш и буташ някой, но вече толкова си изпушил,че не намираш смисъл да му кажеш "извинявай". И така. Заразно е, това е един кръговрат, настроение,състояние,предаващо се от човек на човек. Съвет - не обръщайте внимание.Трудно е, почти невъзможно,особено ако се получи верига от събития,които изкарват човек извън нерви.Вярно е,че когато сърдитата продавачка в магазина се сопне или тръшне рестото е по-лесно да си го вземете намусени и да излезете от магазина, неразбиращи защо е било това.И аз съм го правила.Но се замислих за въпросната верига от хора,предаващи негативизма си на останалите, и предположих,че всички онези ядосаните и сърдитите са такива,защото някой се е държал грубо с тях. За това реших,че аз ще заразявам с обратното. Усмивка,Благодаря,Приятен ден. Как сте? Много сте любезна.Лека работа. Лесно е, и оправя настроението на хората. За финал една истина и съвет едновременно: