със зима на лицето
тишина зад прозорците
бури под очите.
Море в кафето,
планини в косите.
Появява се лека усмивка,
залез.
И тогава започва денят.
Лято по пръстите ми,
Морета в очите.
В ушите
разбиват се вълните им,
споделяйки ми истини.
И тогава чувам
и разбирам.
Тишина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар