Страници

понеделник, 6 октомври 2014 г.

Always partial to the sun.

Гонейки слънцето,крачка по крачка за всяка една от следващите фотографии,успявахме да го настигнем, да го уловим с фотоапарата,и да се забавляваме в същото време.Говоря в множествено число, но заслугата за тези снимки изцяло преписвам на един от най-талантливите хора,които са намерили място в живота ми напоследък - Александър Абрашев.Чувствам се странно да правя нещо като ревю на собствените си снимки,защото няма как да се прехваля сама себе си, но мога да кажа много,мноого хубави думи за Александър,който е виновен за тях, аз само си стоях, той свърши цялата работа.От както знам за съществуването му като личност на този свят,което не е много отдавна,не съм спирала да се възхищавам на снимките,които прави,снимките, които съм гледала предимно в неговият Instagram профил,снимките,които ме накараха да погледна на нашата страна и природата в нея по един съвсем различен начин,искайки да тръгна по неговите стъпки и да посетя всяко едно място,което е запечатал на снимка.Ето защо приех да ме снима без да се замисля нито за секунда, защото бях сигурна,че въпреки без определена тема, въпреки без идея за определен проект,ще се получи нещо красиво.Снимките,които показвам са от втората ни среща за снимки, и втората ни среща изобщо.Без повече приказки.Защото снимките казват повече от думите.

петък, 3 октомври 2014 г.

Карма.


Бездомна и изхвърлена на боклука,заедно с братчето и сестричето си,Карма е била намерена от добри хора,които са и дали временен подслон,хранили са я със спринцовки,понеже е била само на ден или два,сляпа и безпомощна.Дойде в нашия дом преди десет дни. Толкова е игрива и жизнерадостна,бликаща от енергия,събуждаща в 5:30 сутринта,настоявайки за храна.Другарка на Чери,която още не може да я понася,съдейки по начина, по който я отбягва постоянно,надявам се скоро да свикне с мисълта,че ще трябва да дели територията си с друго животно. И все пак си мисля,че като порастне малко и започнат да излизат на разходчици заедно ще си станат приятелки. Мисля също,че любимото ми нещо сутрин е двете очарователни същества да ме събуждат и всеки ден да ми започва със занимавки с тях!

любопитна.
бърза.
все още пикаеща навсякъде.
с шест пръста на едното задно краче.
лакома, мнооого лакома.
упорита.
С птица,с разперени криле отпред.
Дойде в къщи и се почувства като у дома си.И пасна на всичко,сякаш винаги е била тук,сякаш е била родена,за да дойде тук, при нас.Удря си главата постоянно и навсякъде.В стената, в шкафовете, в компютъра ми,в крака на масата.Навсякъде,където е възможно.Расте бързо,предимно на дължина.И има ужасен дъх!И въпреки него нямам нищо против сутрин да ме близне по нослето.

Когато не спи и не яде,прави това^.Играе си постоянно,опитва се да хапе,върти се наляво надясно,не те оставя на мира,дори упорито да не й обръщаш внимание.Тя си го търси и то постоянно,досадницата малка.
Карма си няма порода.Няма родословие,никога няма да иде на изложба, няма да й намеря мъж като нея, от когото да има бебета и да ги продам.Карма е щастие.Безпородно щастие, което в момента се опитва да ми изгризе кабела на мишката,гледайки ме с почуда,като й се скарам.

Познавам Карма от десет дни, тя мен също.Надявам се това да е началото на едно дългогодишно приятелство и съжителство със съществото,което расте пред очите ми,животното прави дома истински дом,внася комфорт и живот и аз се чувствам истинска късметлийка,че от скоро живецът и комфортът в дома ми са умножени по две!