Няколко типа хора.

Банално,но факт - хората идват и си отиват от животите ни.Някои са като снежинки,които преди секунди са паднали от небето и и вече се разтапят на повърхността на земята.Някои са листата на дървета,появяват се,без да имаш избор,стават част от света около теб, но с идването на есента повяхват и си отиват.И после пак.Някои хора са текила.С тях не си себе си,превъзмогваш се,ставаш друг човек, не си на ясно добре ли ти влияят или не.Но изпиваш поредния шот.Повечето хора са прашинките по масата.Не ги забелязваш,но са там.От време на време им обръщаш внимание,гледаш ги с възмущение,подминаваш ги,докато накрая не решиш да ги избършеш,премахваш ги с лека ръка,когато най-сетне ти омръзне да ги гледаш.Има едни редки случаи, в които хората са детелини.Ако имаш късмет,дори четирилистни.Търсим ги,гледаме за тях,припознаваме се,особено когато листенцето на друга трилистна е създала илюзия,че тази,точно тази детелина,която сме видели е четирилистна,но не е.Някои имат късмет веднъж открили тази четирилистна детелина да я пазят и имат в живота си завинаги.Други..има други,които прекарват целия си живот в търсене,без да успеят да я намерят никога.Най-тъжно,обаче е при онези, които са имали своята детелина и са я изхвърлили при останалия треволяк, без да осъзнават колко специална е тя.Има, обаче нещо специално в този случай,рано или късно човек осъзнава какво е загубил и прекарва живота си в тъгуване и блуждаещи мисли по своята загубена четирилистна детелина.

&THE MONSTERS

Предметите, които са ми били интересни последните ми години в училище ме предразположиха да рисувам малки завъртулчици на последните листи на тетрадките си, някак си по-лесно се съсредоточавах да слушам,когато ръката ми се движеше и създаваше нещо,за което не мисля. Пет години по-късно,все още предпочитам да рисувам,слушайки филм, разговор между хората в стаята,как някой говори на мен.На салфетки, на касови бележки, на хвърчащи листи, винаги отпуснатото ми,несъсредоточено в рисунките съзнание ме кара да рисувам малки,странни същества,които гледат с огромни очи и имат глуповати погледи. Нямам стари рисунки,защото всичко е било нарисувано и забутано някъде, после най-вероятно изхвърлено. Докато в главата ми не се зароди мисълта,че трябва да ги складирам някъде, да си направя фабрика за тях,общество, или по друг начин казано да се побъркам и да виждам чудовища навсякъде.В един от последните дни на 2014та година си направих страничка във фейсбук, в която да си ги складирам и да запозная повече хора с тях. Ето някои публикувани и непубликувани приятелчета.

петминутна рисунчица,казваща честит рожден ден на любим човек. Нямах повече време да я доизкусуря,ама те са си нефелни по природа.

отново петминутно същество, казващо благодаря на приятел.Благодаря,че вярваш в мен,благодаря,че те има,макар,че си далеч.

Понякога ще се повявяват без определена причина,колкото да кажат здрасти!!

По-често са на големи тълпи,делят си очите едни с други и се правят на страшни.

Отне им един ден след новата година, да изтрезнеят,че да се сетят да пожелаят Честита нова година..не,че са забравили.

....и такива ги има....

Понякога ги пускам да се разхождат навън.Обичат красивите залези, мисля по-често да им ги показвам.

Това са някои от тях, които са рисувани на компютър, скоро ще покажа и онези, нарисувани с моливчета и тънкописци. Благодаря за вниманието и подкрепата.