Няколко типа хора.

Банално,но факт - хората идват и си отиват от животите ни.Някои са като снежинки,които преди секунди са паднали от небето и и вече се разтапят на повърхността на земята.Някои са листата на дървета,появяват се,без да имаш избор,стават част от света около теб, но с идването на есента повяхват и си отиват.И после пак.Някои хора са текила.С тях не си себе си,превъзмогваш се,ставаш друг човек, не си на ясно добре ли ти влияят или не.Но изпиваш поредния шот.Повечето хора са прашинките по масата.Не ги забелязваш,но са там.От време на време им обръщаш внимание,гледаш ги с възмущение,подминаваш ги,докато накрая не решиш да ги избършеш,премахваш ги с лека ръка,когато най-сетне ти омръзне да ги гледаш.Има едни редки случаи, в които хората са детелини.Ако имаш късмет,дори четирилистни.Търсим ги,гледаме за тях,припознаваме се,особено когато листенцето на друга трилистна е създала илюзия,че тази,точно тази детелина,която сме видели е четирилистна,но не е.Някои имат късмет веднъж открили тази четирилистна детелина да я пазят и имат в живота си завинаги.Други..има други,които прекарват целия си живот в търсене,без да успеят да я намерят никога.Най-тъжно,обаче е при онези, които са имали своята детелина и са я изхвърлили при останалия треволяк, без да осъзнават колко специална е тя.Има, обаче нещо специално в този случай,рано или късно човек осъзнава какво е загубил и прекарва живота си в тъгуване и блуждаещи мисли по своята загубена четирилистна детелина.